Послеписът...
Искам стая
без обещания,
(хладна
и малко възбудена),
в която да вляза
с душата си,
за да я разголиш,
да се събуя
(всеки предразсъдък
пред вратата ти),
докато ти се молиш
на едно разпятие
да ни възкръсне,
кръстни, вярващи...
А после да ме вдишаш
със въпроса:
- Ти научи ли се
да грешиш?...
(на полуизгаснали свещи).
...
Зарадвах се,
че в одаята ти
нямаше обещания
(с глава,
склонена на гърдите ти)
не исках
да ме гложди
послеписът
в извинението,
че душата ми
щеше да измръзне,
съблечена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
