Посока
Господи, онази тишина,
дето се прокрадва във душата,
ме поведе в пътя ми сега…
Сякаш някой плисна светлината
и взриви на хиляди искри
времето, пространството, Земята…
Жаждата, родена в две очи,
плахо се прокрадна след мечтата.
А животът в онзи вододел,
в който две светулки палят мрака,
ме попита: Имам ли предел?
Още ли сънувам, как ме чакаш
в пазвата на идващия ден?...
И дали гадая твойте крачки…
Още ли, когато си ранен,
с моите очи денят ти плаче?
И дали Южнякът в този път,
тебе гони в утро босоного?
Щом отново мога да летя,
знам, това е вярната посока…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
