Посока

18 мая 2012 г., 01:59

Поэзия » Любовная

739 0 6

Господи, онази тишина,

дето се прокрадва във душата,

ме поведе в пътя ми сега…

Сякаш някой плисна светлината

и взриви на хиляди искри

времето, пространството, Земята…

Жаждата, родена в две очи,

плахо се прокрадна след мечтата.

А животът в онзи вододел,

в който две светулки палят мрака,

ме попита: Имам ли предел?

Още ли сънувам, как ме чакаш

в пазвата на идващия ден?...

И дали гадая твойте крачки…

Още ли, когато си ранен,

с моите очи денят ти плаче?

И дали Южнякът в този път,

тебе гони в утро босоного?

Щом отново мога да летя,

знам, това е вярната посока…

ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2012-05-18T22:32:33+03:00

Не само красиво,но и с оригинален израз, различен от добре познатия и отдавна отъпкън лиричен коловоз.
Поздравления!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-05-18T19:15:05+03:00

Поздрав, Дани!
danigallery (Йорданка Господинова)

2012-05-18T15:43:35+03:00

Много ви благодаря, приятели!
mili_bg (Милена Христова)

2012-05-18T13:21:25+03:00

Обичам поезията ти Дани,смисълът и дълбочината на всяка дума и изразено чувство!Благодаря ти, че споделяш!
plami_lazyr (Пламена Троева)

2012-05-18T09:19:28+03:00

" Още ли, когато си ранен,
с моите очи денят ти плаче?"
Прекрасен стих!
rumiana (Румяна )

2012-05-18T05:47:24+03:00

Щом отново мога да летя,

знам, това е вярната посока…Много хубава посока!Поздравления!