danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
18.05.2012 г., 1:59 ч.

Посока 

  Поезия » Любовна
741 0 6

 

 

Господи, онази тишина,

дето се прокрадва във душата,

ме поведе в пътя ми сега…

Сякаш някой плисна светлината

и взриви на хиляди искри

времето, пространството, Земята…

Жаждата, родена в две очи,

плахо се прокрадна след мечтата.

А животът в онзи вододел,

в който две светулки палят мрака,

ме попита: Имам ли предел?

Още ли сънувам, как ме чакаш

в пазвата на идващия ден?...

И дали гадая твойте крачки…

Още ли, когато си ранен,

с моите очи денят ти плаче?

И дали Южнякът в този път,

тебе гони в утро босоного?

 

Щом отново мога да летя,

знам, това е вярната посока…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??