ЛуЛу
49 222
18 нояб. 2022 г., 20:02

Посока 

  Поэзия
384 1 3

Светът ми е цветна разлистена къща,

в която боли ме да бъда сама.

Зеленото в мен от любов се разгръща

и ражда цветчета дори и в тъма.

 

Дъхът ми разлиства мечтите си нощем.

Очите му ронят сълзите си с глас:

"Върни се, не бързай... Аз чакам те още.

Ръцете ти топли сънувам в захлас."

 

Светът ми повяхва, когато обичам.

Забравям коя съм и търся се пак

по снежната кожа на влажно кокиче,

посока заченало в зимния мрак.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??