ЛуЛу
49 222
18.11.2022 г., 20:02 ч.

Посока 

  Поезия
255 1 3

Светът ми е цветна разлистена къща,

в която боли ме да бъда сама.

Зеленото в мен от любов се разгръща

и ражда цветчета дори и в тъма.

 

Дъхът ми разлиства мечтите си нощем.

Очите му ронят сълзите си с глас:

"Върни се, не бързай... Аз чакам те още.

Ръцете ти топли сънувам в захлас."

 

Светът ми повяхва, когато обичам.

Забравям коя съм и търся се пак

по снежната кожа на влажно кокиче,

посока заченало в зимния мрак.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??