ЛуЛу
49 222
Nov 18, 2022, 8:02 PM

Посока 

  Poetry
362 1 3

Светът ми е цветна разлистена къща,

в която боли ме да бъда сама.

Зеленото в мен от любов се разгръща

и ражда цветчета дори и в тъма.

 

Дъхът ми разлиства мечтите си нощем.

Очите му ронят сълзите си с глас:

"Върни се, не бързай... Аз чакам те още.

Ръцете ти топли сънувам в захлас."

 

Светът ми повяхва, когато обичам.

Забравям коя съм и търся се пак

по снежната кожа на влажно кокиче,

посока заченало в зимния мрак.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??