Посоки
ПОСОКИ
Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче.
Пáри ми под сърцето, сякаш лежи на слънце.
Баба държи терлици. Плетени са от нея.
– На ги обуй, момиче. В стаята е студено.
Вземам в ръце небето, билките и земята.
И се смалявам бавно. Стаята е по мярка.
– Бабо, не е ли страшно вълците като вият?
– Знам им езика. Аз съм в глутницата послушник.
Как съм дошла до тука? В пъпа на планината.
Няколко къщи живи. Хората им – оттатък.
Баба расте нагоре. Вече полувълчица...
Точно ѝ е вратата. Аз се покланям още.
Тръгвам си с дар – терлици. Знаят къде отиват.
Може да ме препънат. Може и да ме скрият.
Баба ще иде горе, дето е хляб Луната.
Къшей като отчупи, вълците ще нахрани.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Цветенце
-
Цвети!!!
-
Поезия, която препъва..и ти разкъсва посоките... Прочетох с удоволствие. Поздравявам те, Цвета!
-
Пари на очите и на сърцето този стих...
-
Цветенце! 💜
-
Много е хубаво и точно рисува цялостната картина на страната ни в момента. Близко е до много сърца.
-
С няколко щриха рисуваш планина и старица...
Там вълче ехо се спуска. Баба ниже
терлици!
Но ето, че времето дните си срича:
колко ли още?
Тежко е бремето, но щом обичаш -
живи са нощите!
Поздравления за написаното от теб, Цвета!
С вълните чета творбите ти и те ме вдъхновяват!🌺 -
Прекрасно.
-
Цвети,
Как си могла да напишеш
нещо така гениално?
Пъпът, в поезия хвърлен,
корени пуща. Трайни! -
Малко ми залютя на очите...
Гениалност в простички думи. И в две терлици, се оказва...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
