Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
4.08.2020 г., 11:37 ч.

Посоки 

  Поезия » Бели стихове
1707 15 10

ПОСОКИ

 

Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.

Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.

Да си попощят нека тръните и бълхите.

Аз ще целуна баба – моята и на всички.

 

В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче.

Пáри ми под сърцето, сякаш лежи на слънце.

Баба държи терлици. Плетени са от нея.

– На ги обуй, момиче. В стаята е студено.

 

Вземам в ръце небето, билките и земята.

И се смалявам бавно. Стаята е по мярка.

– Бабо, не е ли страшно вълците като вият?

– Знам им езика. Аз съм в глутницата послушник.

 

Как съм дошла до тука? В пъпа на планината.

Няколко къщи живи. Хората им – оттатък.

Баба расте нагоре. Вече полувълчица...

Точно ѝ е вратата. Аз се покланям още.

 

Тръгвам си с дар – терлици. Знаят къде отиват.

Може да ме препънат. Може и да ме скрият.

Баба ще иде горе, дето е хляб Луната.

Къшей като отчупи, вълците ще нахрани.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Цветенце
  • Цвети!!!
  • Поезия, която препъва..и ти разкъсва посоките... Прочетох с удоволствие. Поздравявам те, Цвета!
  • Пари на очите и на сърцето този стих...
  • Цветенце! 💜
  • Много е хубаво и точно рисува цялостната картина на страната ни в момента. Близко е до много сърца.
  • С няколко щриха рисуваш планина и старица...
    Там вълче ехо се спуска. Баба ниже
    терлици!
    Но ето, че времето дните си срича:
    колко ли още?
    Тежко е бремето, но щом обичаш -
    живи са нощите!
    Поздравления за написаното от теб, Цвета!
    С вълните чета творбите ти и те ме вдъхновяват!🌺
  • Прекрасно.
  • Цвети,

    Как си могла да напишеш
    нещо така гениално?
    Пъпът, в поезия хвърлен,
    корени пуща. Трайни!
  • Малко ми залютя на очите...
    Гениалност в простички думи. И в две терлици, се оказва...
Предложения
: ??:??