28 сент. 2024 г., 08:07

Посоки в обувката

322 0 0

П О С О К И    В    О Б У В К А Т А

 

Присъствието ти в дадено действие

го одухотворява,дарява му сила

и то зазвучава Божествено

на фона на ежедневните сривове.

 

Ежедневието се превръща във празник,

когато камъчето напусне обувката

и свърши дискомфортното еднообразие,

потискало на крака ти мускулите.

 

Камъчетата днеска са много,

тормозещи нагло живота ни,

затова се напъвам и вдигам тревога,

за да престанат нашите мъки.

 

Никой не ни е виновен,

ако сами се лишаваме от правилни действия

и трупаме дефицита огромен,

що се не плаши от напразни протести.

 

Бъди на точното място в точното време,

осигури с гласа си обща хармония,

докажи,че наистина ти пука и дреме

и желаеш,да участваш на живота в купона.

 

07.09.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...