28.09.2024 г., 8:07

Посоки в обувката

318 0 0

П О С О К И    В    О Б У В К А Т А

 

Присъствието ти в дадено действие

го одухотворява,дарява му сила

и то зазвучава Божествено

на фона на ежедневните сривове.

 

Ежедневието се превръща във празник,

когато камъчето напусне обувката

и свърши дискомфортното еднообразие,

потискало на крака ти мускулите.

 

Камъчетата днеска са много,

тормозещи нагло живота ни,

затова се напъвам и вдигам тревога,

за да престанат нашите мъки.

 

Никой не ни е виновен,

ако сами се лишаваме от правилни действия

и трупаме дефицита огромен,

що се не плаши от напразни протести.

 

Бъди на точното място в точното време,

осигури с гласа си обща хармония,

докажи,че наистина ти пука и дреме

и желаеш,да участваш на живота в купона.

 

07.09.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...