Посоките на сърцето…
Посоките на сърцето…
Различните посоки на сърцето,
се стрелват във небето като птици,
те търсят все неистово морето,
запазено във моите зеници.
Зове ме пак далечната ограда,
на някаква различна моя същност,
първичният ми залък и награда,
побраната във мен космична мъдрост.
Превръщам се във песен и отлитам,
на оня бряг където ти ме чакаш,
мечтите си с реалности преплитам
и виждам как след думите ми бягаш.
Прегръщат се душите ветровити
и раждат нова огнена забрава,
от тебе са следите ми пропити,
изгубени в окото на безкрая.
Аз все ти шепна топла и прозрачна
и всяка нощ стъблото ми израства,
във твойта дивна равновесна лава,
една любов с безмълвие пораства.
Пътеките ще бъдат извървени,
звездите пак ще светят с кротка нежност,
а всички страхове ще са стопени,
на кръстопътя със табела „Вечност“.
05.12.2017г.
Елица
© Елица Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Прекрасно е, Ели! Поздрави!
-
Приятели, благодаря ви за милите думи и подкрепата!
Радвам се, че се отбихте и се зачетохте в моите думи.
Вики, и аз обичам твоите стихове. Наистина има нещо общо в стила ни на писане. Душите със сходни вибрации винаги се намират и сподирят по пътя напред и нагоре! Прегръщам всички и ви пожелавам топли и споделени предколедни и предновогодишни моменти!
-
Еха, великолепно!
-
Много ми е близка поезията ти, Ели!
-
Хареса ми, Елица! Поздравявам те!
-
Браво, Ели! Браво! Хубаво се чете и има послание!
-
Много ми хареса! Браво, Елица!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хубави празнични дни!