Посоките на сърцето…
Посоките на сърцето…
Различните посоки на сърцето,
се стрелват във небето като птици,
те търсят все неистово морето,
запазено във моите зеници.
Зове ме пак далечната ограда,
на някаква различна моя същност,
първичният ми залък и награда,
побраната във мен космична мъдрост.
Превръщам се във песен и отлитам,
на оня бряг където ти ме чакаш,
мечтите си с реалности преплитам
и виждам как след думите ми бягаш.
Прегръщат се душите ветровити
и раждат нова огнена забрава,
от тебе са следите ми пропити,
изгубени в окото на безкрая.
Аз все ти шепна топла и прозрачна
и всяка нощ стъблото ми израства,
във твойта дивна равновесна лава,
една любов с безмълвие пораства.
Пътеките ще бъдат извървени,
звездите пак ще светят с кротка нежност,
а всички страхове ще са стопени,
на кръстопътя със табела „Вечност“.
05.12.2017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
