Поспри се лято,
не късай листи от надежда
дървото ми на двора още има,
благи мисли,
облечено във плодови одежди.
Попривило клони
търси слънчевата обич
на летни теменужни нощи,
през есенни мъгли пробило
живее и мечтае още.
Ще премине вятърът по клоните му
заскрежени, ще засвирят друга песен,
листата може би ще разпилее,
но не и моята красива есен.
И през зимата ще грее слънце,
лъчи прегръщат ледени висулки
и капчици ще падат в шепи-разтопени
от нови пъпки, по нови пътища поели.
... и пак ще има лято
с аромат на люляк
с усмивки на децата ми -
дните ми щастливи...
Пълни с обич!
Любовта ми взели-безусловна,
песен на щуреца
и топлия му блясък!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Все права защищены