3.09.2017 г., 14:35

Поспри лято

628 0 0

 

Поспри се лято,
не късай листи от надежда
дървото ми на двора още има,
благи мисли,
облечено във плодови одежди.
Попривило клони
търси слънчевата обич
на летни теменужни нощи,
през есенни мъгли пробило
живее и мечтае още.
Ще премине вятърът по клоните му
заскрежени, ще засвирят друга песен,
листата може би ще разпилее,
но не и моята красива есен.
И през зимата ще грее слънце,
лъчи прегръщат ледени висулки
и капчици ще падат в шепи-разтопени
от нови пъпки, по нови пътища поели.
... и пак ще има лято
с аромат на люляк
с  усмивки на децата ми -
дните ми щастливи...
Пълни с обич!
Любовта ми взели-безусловна,
песен на щуреца
и топлия му блясък!


Елеонора Крушева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...