22 июл. 2017 г., 15:53

Посрещане

508 0 2

                                                                Посрещане

                                             Магьоснико, твоите нежни слова

                                             отвориха отдавна заключена врата.

                                             Добре дошел! Ела и поседни!

                                             Аз вече се давя в сините ти очи.

 

                                             Птица отлетяла ли бе любовта

                                             щом при нас отново е дошла? 

                                             Дълъг път вървяла е в нощта

                                             да сгрее две сърца във старостта.

 

                                             А ти, магьоснико, не спирай, говори!

                                             Ела и ти, Любов, с нас поседни!

                                             Колко дълго ще сме ТУК - не зная,

                                             но и ТАМ отново ще сме с теб в безкрая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Гавраил, за споделената житейска мъдрост. Дано повечко време се давим в морето на поетичните ни " изблици" /този изказ се отнася само за мен/Стиховете ти са грабващи!
  • Павлина ,животът е едно чудо което не може без Магьосници.Те го правят такъв!
    Поздрав от мен!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...