22 июл. 2017 г., 15:53

Посрещане

513 0 2

                                                                Посрещане

                                             Магьоснико, твоите нежни слова

                                             отвориха отдавна заключена врата.

                                             Добре дошел! Ела и поседни!

                                             Аз вече се давя в сините ти очи.

 

                                             Птица отлетяла ли бе любовта

                                             щом при нас отново е дошла? 

                                             Дълъг път вървяла е в нощта

                                             да сгрее две сърца във старостта.

 

                                             А ти, магьоснико, не спирай, говори!

                                             Ела и ти, Любов, с нас поседни!

                                             Колко дълго ще сме ТУК - не зная,

                                             но и ТАМ отново ще сме с теб в безкрая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Гавраил, за споделената житейска мъдрост. Дано повечко време се давим в морето на поетичните ни " изблици" /този изказ се отнася само за мен/Стиховете ти са грабващи!
  • Павлина ,животът е едно чудо което не може без Магьосници.Те го правят такъв!
    Поздрав от мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...