Посрещане
Магьоснико, твоите нежни слова
отвориха отдавна заключена врата.
Добре дошел! Ела и поседни!
Аз вече се давя в сините ти очи.
Птица отлетяла ли бе любовта
щом при нас отново е дошла?
Дълъг път вървяла е в нощта
да сгрее две сърца във старостта.
А ти, магьоснико, не спирай, говори!
Ела и ти, Любов, с нас поседни!
Колко дълго ще сме ТУК - не зная,
но и ТАМ отново ще сме с теб в безкрая!
© Павлина Иванова Todos los derechos reservados