2 дек. 2020 г., 22:37  

Посвещавам на внучката ми Блага

381 2 0

Принцесо малка, лъчезарна и засмяна,

ти си ни слънчице, радост голяма,

с късмет щастлив Бог нека те благослови,

в съдбата твоя бяло сбъдване да блести.

Със светли истини живота си да градиш,

на облаците тъмните капани да победиш,

камбанено щастие в дните винаги да грее,

любов и доброта звънко в сърцето да пее.

Знай, дори понякога и нелогично да горчи,

животът е усилие, което си струва винаги,

ортак на лъжи красиви никога да не ставаш,

любовта си в заем на суетата да не даваш.

Така както след всяка нощ, нов ден се ражда,

и тъмнината отново в светлина се преражда,

така и в нашата човешка, древна, земна съдба,

се редуват слънце след дъжд, радост след тъга.

Не се предавай никога, победно и високо лети,

вълшебната врата на рая земен смело отключи,

докрай себе си винаги бъди и не забравяй, помни

само с криле от слънце към бяло щастие се лети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...