11 нояб. 2009 г., 16:52

Посвещавам ви го

2.3K 0 31

Да си подредим клишетата изкусно.
Да ги пременим при нужда в псевдо-

сложно, псевдочувствено изкуство,

аплодирано, но чуждо и за нас!

Нека сме прецизни, точни в римите

или натруфено измъчено небрежни,

нека пишем с трепет за любимите,

за които сме научили от филмите!

Нека сме поети, нека сме творци,

нека плачем, любим се, живеем!

Нека сме докрай в едно борци –

в непризнанието, че не го умеем.

 

За какво ни е да бъдем истински...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силви Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • о, ти се появи
  • "И за какво се питаме тъй често кой е между нас поета?
    И за какво стоим един пред друг, изправени на пръсти?"
    Из "Прозорец"
    © Борис Христов
  • аа не, не ми се е променило мнението ^^
  • Няма ли да пуснеш нещо ново? ))

  • СЪВЕТИ

    Съветват ме – пиши алегорично,
    недей да бъдеш толкова конкретен,
    конкретен е езикът прозаичен,
    а образен езикът на поета.

    Най-чистата поезия изобщо
    не трябва да съдържа капка смисъл
    и даже да са свързани е лошо
    словата в рими дето си написал.

    Тя римата и тя е старомодна,
    издава преднамереност и сръчност,
    без рима и без смисъл е природно
    да се говори, а не е и мъчно.

    За смисъла недей се притеснява -
    сега литературната наука
    открива го във всякаквата плява,
    науката нали затуй е тука.

    Каквато и бозица да излееш
    от думички строени във колонки,
    критиците докажат ли че пееш –
    заслужил си си лавровите клонки.

    Светакети Аруни

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...