Nov 11, 2009, 4:52 PM

Посвещавам ви го

  Poetry
2.3K 0 31

Да си подредим клишетата изкусно.
Да ги пременим при нужда в псевдо-

сложно, псевдочувствено изкуство,

аплодирано, но чуждо и за нас!

Нека сме прецизни, точни в римите

или натруфено измъчено небрежни,

нека пишем с трепет за любимите,

за които сме научили от филмите!

Нека сме поети, нека сме творци,

нека плачем, любим се, живеем!

Нека сме докрай в едно борци –

в непризнанието, че не го умеем.

 

За какво ни е да бъдем истински...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силви All rights reserved.

Comments

Comments

  • о, ти се появи
  • "И за какво се питаме тъй често кой е между нас поета?
    И за какво стоим един пред друг, изправени на пръсти?"
    Из "Прозорец"
    © Борис Христов
  • аа не, не ми се е променило мнението ^^
  • Няма ли да пуснеш нещо ново? ))

  • СЪВЕТИ

    Съветват ме – пиши алегорично,
    недей да бъдеш толкова конкретен,
    конкретен е езикът прозаичен,
    а образен езикът на поета.

    Най-чистата поезия изобщо
    не трябва да съдържа капка смисъл
    и даже да са свързани е лошо
    словата в рими дето си написал.

    Тя римата и тя е старомодна,
    издава преднамереност и сръчност,
    без рима и без смисъл е природно
    да се говори, а не е и мъчно.

    За смисъла недей се притеснява -
    сега литературната наука
    открива го във всякаквата плява,
    науката нали затуй е тука.

    Каквато и бозица да излееш
    от думички строени във колонки,
    критиците докажат ли че пееш –
    заслужил си си лавровите клонки.

    Светакети Аруни

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...