Посвещение
ПОСВЕЩЕНИЕ
В порой от чувства думите ми давиш,
рушиш прегради, крепости, стени…
Моралните ми възгледи взривяваш,
оковите ми с полет да смениш.
Несвикнала на щастието земно,
душата ми, разголена пред теб,
е грешница, готова да си вземе
искрящ живот от твоите ръце!
И с порива на бликналата радост
на хората за болката простих.
Светулките във тъмното не страдат –
от тях за теб написах този стих!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Радомирова Все права защищены
