18.03.2011 г., 19:11 ч.

Посвещение 

  Поезия » Любовна
627 0 4

ПОСВЕЩЕНИЕ

 

В порой от чувства думите ми давиш,

рушиш прегради, крепости, стени…

Моралните ми възгледи взривяваш,

оковите ми с полет да смениш.

 

Несвикнала на щастието земно,

душата ми, разголена пред теб,

е грешница, готова да си вземе

искрящ живот от твоите ръце!

 

И с порива на бликналата радост

на хората за болката простих.

Светулките във тъмното не страдат –

от тях за теб написах този стих!

 

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??