Mar 18, 2011, 7:11 PM

Посвещение 

  Poetry » Love
592 0 4

ПОСВЕЩЕНИЕ

 

В порой от чувства думите ми давиш,

рушиш прегради, крепости, стени…

Моралните ми възгледи взривяваш,

оковите ми с полет да смениш.

 

Несвикнала на щастието земно,

душата ми, разголена пред теб,

е грешница, готова да си вземе

искрящ живот от твоите ръце!

 

И с порива на бликналата радост

на хората за болката простих.

Светулките във тъмното не страдат –

от тях за теб написах този стих!

 

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??