Сбогом обич, благодатна моя,

тъй далечна, безнадеждна.

Вярвах – ще се видим ний отново –

но веч отиде си и таз надежда.

Различни бяхме ние с теб,

а аз глупачка бях да вярвам,

че различията някой ден

ще са това, което ни сближава.

Желая ти да срещнеш някой

и по пътя да вървиш щастлив,

макар, обичайки, да вярвах,

че заедно по него ще вървим.

Сега си тръгвай от съзнанието ми,

тъй както тръгна си в онази сутрин.

Ще преглътна пак горчивите сълзи,

но този път последният ще бъде!