Посвещение
Сбогом обич, благодатна моя,
тъй далечна, безнадеждна.
Вярвах – ще се видим ний отново –
но веч отиде си и таз надежда.
Различни бяхме ние с теб,
а аз глупачка бях да вярвам,
че различията някой ден
ще са това, което ни сближава.
Желая ти да срещнеш някой
и по пътя да вървиш щастлив,
макар, обичайки, да вярвах,
че заедно по него ще вървим.
Сега си тръгвай от съзнанието ми,
тъй както тръгна си в онази сутрин.
Ще преглътна пак горчивите сълзи,
но този път последният ще бъде!
© Деница All rights reserved.
