Посвещение
В памет на Г. Стойков
Пътувахме с влака. Селца, житни ниви,
купето е пещ, и тук мараня.
Прежуря без милост. Като детска играчка
проблясва за миг самолет без следа.
Гледай природа, ще стигнем навреме,
сърце отвори, не обронвай глава.
Само за миг е тази картина,
художникът има и днеска ръка.
Запомних урока. Бе лято съдбовно.
Остана по-синьо от синева.
С очите си нови света да прогледна,
да го разлистя и прочета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
