В памет на Г. Стойков
Пътувахме с влака. Селца, житни ниви,
купето е пещ, и тук мараня.
Прежуря без милост. Като детска играчка
проблясва за миг самолет без следа.
Гледай природа, ще стигнем навреме,
сърце отвори, не обронвай глава.
Само за миг е тази картина,
художникът има и днеска ръка.
Запомних урока. Бе лято съдбовно.
Остана по-синьо от синева.
С очите си нови света да прогледна,
да го разлистя и прочета.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
