Посвещение
В памет на Г. Стойков
Пътувахме с влака. Селца, житни ниви,
купето е пещ, и тук мараня.
Прежуря без милост. Като детска играчка
проблясва за миг самолет без следа.
Гледай природа, ще стигнем навреме,
сърце отвори, не обронвай глава.
Само за миг е тази картина,
художникът има и днеска ръка.
Запомних урока. Бе лято съдбовно.
Остана по-синьо от синева.
С очите си нови света да прогледна,
да го разлистя и прочета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
