В памет на Г. Стойков

Пътувахме с влака. Селца, житни ниви,

купето е пещ, и тук мараня.

Прежуря без милост. Като детска играчка

проблясва за миг самолет без следа.

Гледай природа, ще стигнем навреме,

сърце отвори, не обронвай глава.

Само за миг е тази картина,

художникът има и днеска ръка.

Запомних урока. Бе лято съдбовно.

Остана по-синьо от синева.

С  очите си нови света да прогледна,

да го разлистя и  прочета.