Посвещение
Посвещение
на дъщеря ми Мария
Не вярвай на всичко, което ще кажат
за твоя изстрадал баща,
защото словата за миг разрушават
най-свидни и скъпи неща.
Неща като чест, като съвест и вяра,
достойно преминал живот,
през който подавах десница корава
на хората с много любов.
Когато бях млад, скорострелно нахлувах
във светлите дни устремен.
Обиди жестоки понякога чувах
от хора – най-близо до мен.
Допускал съм грешки – и падах, и ставах,
поемах отново напред,
но никога никого аз не предавах,
не лъгах, не крадох, не взех...
Лъжите в живота дълбоко раняват
и шибат със жилав камшик.
Навярно, без милост, така проверяват
в човека – човешкия лик.
Дано издържал съм го изпита труден
с оценка прилична, добра...
Дано не рекат, че съм бил неразумен,
докàто съм бил на света.
Изисквах от тебе да можеш да тичаш,
да станеш, ти – силна жена.
Научих те само добре да обичаш,
да мразиш – ще можеш сама.
Морето житейско надига вълните –
опасности дебнат отвред,
но ти продължавай ведно със мечтите
и смела бъди занапред.
Не бях безпогрешен, не бях и покварен,
раздадох усмивки безчет.
Затуй на съдбата съм аз благодарен,
че имах в живота си – теб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росен Гъдев Все права защищены
