Посвещение
Ще си легна до теб -
в земята,
да останем завинаги влюбени.
Не ми трябва луната,
ще целуна устните ледени.
Да си спомня как ме обичаше!
Не ми трябват звездите,
искам очите ти -
топли, нежни, копнежни
и пак да изпитам ласките нежни.
Часовете отлитат.
Минутите безмилостно шепнат
раздяла.
Вече ми липсваш,
моя обич -
единствена, призрачно бяла!
В съня ми пак ще си цяла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
