Ще си легна до теб -
в земята,
да останем завинаги влюбени.
Не ми трябва луната,
ще целуна устните ледени.
Да си спомня как ме обичаше!
Не ми трябват звездите,
искам очите ти -
топли, нежни, копнежни
и пак да изпитам ласките нежни.
Часовете отлитат.
Минутите безмилостно шепнат
раздяла.
Вече ми липсваш,
моя обич -
единствена, призрачно бяла!
В съня ми пак ще си цяла.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
