Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
8 abr 2017, 16:38

Посвещение

  Poesía » Otra
512 4 9

Ще си легна до теб -

в земята,

да останем завинаги влюбени. 

Не ми трябва луната, 

ще целуна устните ледени.

Да си спомня как ме обичаше! 

 

Не ми трябват звездите, 

искам очите ти -

топли, нежни, копнежни

и пак да изпитам ласките нежни. 

 

Часовете отлитат.

Минутите безмилостно шепнат

раздяла. 

Вече ми липсваш, 

моя обич -

единствена, призрачно бяла! 

В съня ми пак ще си цяла. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0