Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
8 abr 2017, 16:38

Посвещение

  Poesía » Otra
517 4 9

Ще си легна до теб -

в земята,

да останем завинаги влюбени. 

Не ми трябва луната, 

ще целуна устните ледени.

Да си спомня как ме обичаше! 

 

Не ми трябват звездите, 

искам очите ти -

топли, нежни, копнежни

и пак да изпитам ласките нежни. 

 

Часовете отлитат.

Минутите безмилостно шепнат

раздяла. 

Вече ми липсваш, 

моя обич -

единствена, призрачно бяла! 

В съня ми пак ще си цяла. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0