8.04.2017 г., 16:38 ч.

Посвещение 

  Поезия » Друга
331 4 9

Ще си легна до теб -

в земята,

да останем завинаги влюбени. 

Не ми трябва луната, 

ще целуна устните ледени.

Да си спомня как ме обичаше! 

 

Не ми трябват звездите, 

искам очите ти -

топли, нежни, копнежни

и пак да изпитам ласките нежни. 

 

Часовете отлитат.

Минутите безмилостно шепнат

раздяла. 

Вече ми липсваш, 

моя обич -

единствена, призрачно бяла! 

В съня ми пак ще си цяла. 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??