13 мая 2007 г., 21:03

Посветено

982 0 27

Какво са срещите?
Къс миг безвремие.
Сред многото усмихнати лица.
И взрив от чувства,
и копнежи,
като вселена от слънца.
Защо тез мигове са кратки?
И пак след тях в реалността.
Светът е по-красив,
когато
в едно са нашите сърца.
Простете, мили мои, простете!
Целувки пращам ви сега!
Аз ваш съм.
Много ви Обичам!
Частица сродна съм душа.

 

Написано в хотелската стая след срещата на „ Откровения”
в София на 12.05.2007г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Стами!!!
  • От коментарите за топлият ти и искрен стих,разбирам ,че е било много интересно на срещата .Искренно съжалявам ,че неможах да присъствам на подобно събитие,но просто няма как .Има много талантливи хора в сайта и доста забавни,бих искала и аз да имам възможноста да се запозная някога наживо с тях.Поздравявам те Ице, за приятелското ти отношение което имаш към всеки и още веднаж за невероятнят ти талант.
    Дерзай Романтико....имаш подкрепата на доста хора в това число и моята
  • Благодаря ви!!!
  • Христо, ти си една прекрасна душа!!! Поздрав !
  • хубав стих,както винаги и на мене ми се искаще да доида на срещата , но нямах тая възможност ...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...