13.05.2007 г., 21:03

Посветено

983 0 27

Какво са срещите?
Къс миг безвремие.
Сред многото усмихнати лица.
И взрив от чувства,
и копнежи,
като вселена от слънца.
Защо тез мигове са кратки?
И пак след тях в реалността.
Светът е по-красив,
когато
в едно са нашите сърца.
Простете, мили мои, простете!
Целувки пращам ви сега!
Аз ваш съм.
Много ви Обичам!
Частица сродна съм душа.

 

Написано в хотелската стая след срещата на „ Откровения”
в София на 12.05.2007г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Стами!!!
  • От коментарите за топлият ти и искрен стих,разбирам ,че е било много интересно на срещата .Искренно съжалявам ,че неможах да присъствам на подобно събитие,но просто няма как .Има много талантливи хора в сайта и доста забавни,бих искала и аз да имам възможноста да се запозная някога наживо с тях.Поздравявам те Ице, за приятелското ти отношение което имаш към всеки и още веднаж за невероятнят ти талант.
    Дерзай Романтико....имаш подкрепата на доста хора в това число и моята
  • Благодаря ви!!!
  • Христо, ти си една прекрасна душа!!! Поздрав !
  • хубав стих,както винаги и на мене ми се искаще да доида на срещата , но нямах тая възможност ...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...