27 сент. 2008 г., 19:49

Посветено

1.2K 0 14

 

 

Ти ли ми изпрати този облак?

Като усмивка бяла

върху мрачното небе...

И вятъра в косите,

вместо милувката,

която съм жадняла

от твоите ръце...

Не знаеш ли, че е студен!?

 

Защо поиска да угаснеш?

Свещичката, запалена за теб,

единствена е моят пламък -

гори в душата ми смутена...

 

Навън е есен... ще дойде зима...

Ще бъде  болка!

Ще съм в плен... на моя свят...

Ти към друг замина...

 

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=QruMurqwCY8

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неделина Кабаиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...