27.09.2008 г., 19:49

Посветено

1.2K 0 14

 

 

Ти ли ми изпрати този облак?

Като усмивка бяла

върху мрачното небе...

И вятъра в косите,

вместо милувката,

която съм жадняла

от твоите ръце...

Не знаеш ли, че е студен!?

 

Защо поиска да угаснеш?

Свещичката, запалена за теб,

единствена е моят пламък -

гори в душата ми смутена...

 

Навън е есен... ще дойде зима...

Ще бъде  болка!

Ще съм в плен... на моя свят...

Ти към друг замина...

 

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=QruMurqwCY8

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неделина Кабаиванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...