Sep 27, 2008, 7:49 PM

Посветено

  Poetry
1.2K 0 14

 

 

Ти ли ми изпрати този облак?

Като усмивка бяла

върху мрачното небе...

И вятъра в косите,

вместо милувката,

която съм жадняла

от твоите ръце...

Не знаеш ли, че е студен!?

 

Защо поиска да угаснеш?

Свещичката, запалена за теб,

единствена е моят пламък -

гори в душата ми смутена...

 

Навън е есен... ще дойде зима...

Ще бъде  болка!

Ще съм в плен... на моя свят...

Ти към друг замина...

 

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=QruMurqwCY8

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...