Посветено...
На... Него...
Промъкна се тихо... неканен
и с жаден замах ти разби...
Светът ми замлъкнал, измамен
обвитите в сляпост... очи.
И старите... тъжни устои,
събори на куп в пепелта...
Пося в тишината бемоли,
от песен... звучаща тъга...
Намери във кът самотата,
и вятърът... виещ пророк,
разгулно предсказал вината
от глухата карма... урок.
И там начерта кръстопъти,
с окаляни... боси следи...
Изгубени нотки в гласа ти
се лутат в мълчани сълзи...
Промъкна се тихо... остана
в стенание, мисъл изтля...
С очакване, тихо пристана,
покорно заслушан в съня...
По-синьо е с теб в тишината,
неясно, размито... вали.
Нюанс избелял в същината
ухаещо... тихо... боли!!!
....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Инджева Все права защищены
