Oct 4, 2007, 4:08 PM

Посветено...

  Poetry
986 0 24
 
                                                                                       На... Него...



Промъкна се тихо... неканен

и с жаден замах ти разби...

Светът ми замлъкнал, измамен

обвитите в сляпост... очи.

И старите... тъжни устои,

събори на куп в пепелта...

Пося в тишината бемоли,

от песен... звучаща тъга...

Намери във кът самотата,

и вятърът... виещ пророк,

разгулно предсказал вината

от глухата карма... урок.

И там начерта кръстопъти,

с окаляни... боси следи...

Изгубени нотки в гласа ти

се лутат в мълчани сълзи...

Промъкна се тихо... остана

в стенание, мисъл изтля...

С очакване, тихо пристана,

покорно заслушан в съня...

По-синьо е с теб в тишината,

неясно, размито... вали.

Нюанс избелял в същината

ухаещо... тихо... боли!!!


....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....