4.10.2007 г., 16:08 ч.

Посветено... 

  Поезия
820 0 24
 
                                                                                       На... Него...



Промъкна се тихо... неканен

и с жаден замах ти разби...

Светът ми замлъкнал, измамен

обвитите в сляпост... очи.

И старите... тъжни устои,

събори на куп в пепелта...

Пося в тишината бемоли,

от песен... звучаща тъга...

Намери във кът самотата,

и вятърът... виещ пророк,

разгулно предсказал вината

от глухата карма... урок.

И там начерта кръстопъти,

с окаляни... боси следи...

Изгубени нотки в гласа ти

се лутат в мълчани сълзи...

Промъкна се тихо... остана

в стенание, мисъл изтля...

С очакване, тихо пристана,

покорно заслушан в съня...

По-синьо е с теб в тишината,

неясно, размито... вали.

Нюанс избелял в същината

ухаещо... тихо... боли!!!


....

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??