Посветено
Седя в купе във влака на поезията.
Там някъде помежду двете класи.
Поклащат се вагоните, люлеят се.
А отстрани се нижат като влакове
насрещни, с къщици порутени
селца. И кучета проскубани пролайват.
Самотен капитан с фуражка козирува
пред морски брегове със тъжни пясъци.
Пияници от кръчмата квартална
прегърнати си тръгват с олюляване.
Презрително поглеждат ме през рамо,
намигат и опитват да припяват...
И тръгнаха си гробищните кръстове,
прегърнали на болката обидата.
Луната тръгна - скача като плъх
по покривите на вагоните. Прелитат
птици в черно. А в мен въпросите мълчат
и пишат стихове (във другата посока).
Отвързани хамаците на вятъра плющят.
От хълма към луната вълчи вой се носи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
