Посветено
Седя в купе във влака на поезията.
Там някъде помежду двете класи.
Поклащат се вагоните, люлеят се.
А отстрани се нижат като влакове
насрещни, с къщици порутени
селца. И кучета проскубани пролайват.
Самотен капитан с фуражка козирува
пред морски брегове със тъжни пясъци.
Пияници от кръчмата квартална
прегърнати си тръгват с олюляване.
Презрително поглеждат ме през рамо,
намигат и опитват да припяват...
И тръгнаха си гробищните кръстове,
прегърнали на болката обидата.
Луната тръгна - скача като плъх
по покривите на вагоните. Прелитат
птици в черно. А в мен въпросите мълчат
и пишат стихове (във другата посока).
Отвързани хамаците на вятъра плющят.
От хълма към луната вълчи вой се носи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
