5 февр. 2007 г., 00:08

Посветено на медицинските сестри в Либия

1.7K 0 5

Посветено на медицинските сестри в Либия

 

Напуснаха страната своя

да дирят по-хубав живот.

Сестрите, пет българки наши,

пропаднаха в трапа дълбок.

 

Осем години нещастни,

изпълнени със страх и тъга…

Превърнати бяха на жертви

от тази злочеста съдба.

 

Милост, Боже!Спаси ги!

Молим те -твойте деца-

нека да грейнат усмивки

на техните сиви лица.

*     *      * 

Не сте сами, България е с вас!
Не сте сами, ще ви върнем при нас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесна идея Яна и прекрасно , че се включваш и ти със стиха си
    към инициативата и подкрепата.
    Молитвата, Надеждата и Вярата ми са за тях.

    Поздрав за стиха.
  • Лицата им никога не са били сиви и няма да бъдат, а греят и ще греят невинно и с надежда!!! Не падат и няма да падат в никакви трапове! Що за слабохарактерни идеи!
    Браво за идеята и половината стих, на останалото за съжаление тотално слаб!
    6
  • НЕ СТЕ САМИ!!!!!!!!!!!!
    ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ Е С ВАС!!!!!!!!!!!!!
    НЕКА И БОГ НЕ ВИ ЗАБРАВЯ!!!!!!
  • Дано успеем да си ги върнем! Добре написано
  • ДАНО,ДАНО,ДАНО!!!НЕ СТЕ САМИ!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...