Here_Without_You (Яна)
23

Feb 5, 2007, 12:08 AM

Посветено на медицинските сестри в Либия

Poetry

1.7K 0 5

Напуснаха страната своя

да дирят по-хубав живот.

Сестрите, пет българки наши,

пропаднаха в трапа дълбок.

Осем години нещастни,

изпълнени със страх и тъга…

Превърнати бяха на жертви

от тази злочеста съдба.

Милост, Боже!Спаси ги!

Молим те -твойте деца-

нека да грейнат усмивки

на техните сиви лица.

* * *

Не сте сами, България е с вас!
Не сте сами, ще ви върнем при нас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

Чудесна идея Яна и прекрасно , че се включваш и ти със стиха си
към инициативата и подкрепата.
Молитвата, Надеждата и Вярата ми са за тях.

Поздрав за стиха.

2007-02-05T07:04:36+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

Лицата им никога не са били сиви и няма да бъдат, а греят и ще греят невинно и с надежда!!! Не падат и няма да падат в никакви трапове! Що за слабохарактерни идеи!
Браво за идеята и половината стих, на останалото за съжаление тотално слаб!
6

2007-02-05T02:18:03+02:00
Dona (Дона Драгова)

НЕ СТЕ САМИ!!!!!!!!!!!!
ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ Е С ВАС!!!!!!!!!!!!!
НЕКА И БОГ НЕ ВИ ЗАБРАВЯ!!!!!!

2007-02-05T01:01:58+02:00
Emiliata26 (Емилия Бакърова)

Дано успеем да си ги върнем! Добре написано

2007-02-05T00:23:54+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

ДАНО,ДАНО,ДАНО!!!НЕ СТЕ САМИ!!!

2007-02-05T00:18:27+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0