Feb 5, 2007, 12:08 AM

Посветено на медицинските сестри в Либия

  Poetry
1.7K 0 5

Посветено на медицинските сестри в Либия

 

Напуснаха страната своя

да дирят по-хубав живот.

Сестрите, пет българки наши,

пропаднаха в трапа дълбок.

 

Осем години нещастни,

изпълнени със страх и тъга…

Превърнати бяха на жертви

от тази злочеста съдба.

 

Милост, Боже!Спаси ги!

Молим те -твойте деца-

нека да грейнат усмивки

на техните сиви лица.

*     *      * 

Не сте сами, България е с вас!
Не сте сами, ще ви върнем при нас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесна идея Яна и прекрасно , че се включваш и ти със стиха си
    към инициативата и подкрепата.
    Молитвата, Надеждата и Вярата ми са за тях.

    Поздрав за стиха.
  • Лицата им никога не са били сиви и няма да бъдат, а греят и ще греят невинно и с надежда!!! Не падат и няма да падат в никакви трапове! Що за слабохарактерни идеи!
    Браво за идеята и половината стих, на останалото за съжаление тотално слаб!
    6
  • НЕ СТЕ САМИ!!!!!!!!!!!!
    ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ Е С ВАС!!!!!!!!!!!!!
    НЕКА И БОГ НЕ ВИ ЗАБРАВЯ!!!!!!
  • Дано успеем да си ги върнем! Добре написано
  • ДАНО,ДАНО,ДАНО!!!НЕ СТЕ САМИ!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...