Посветено на медицинските сестри в Либия
Напуснаха страната своя
да дирят по-хубав живот.
Сестрите, пет българки наши,
пропаднаха в трапа дълбок.
Осем години нещастни,
изпълнени със страх и тъга…
Превърнати бяха на жертви
от тази злочеста съдба.
Милост, Боже!Спаси ги!
Молим те -твойте деца-
нека да грейнат усмивки
на техните сиви лица.
* * *
Не сте сами, България е с вас!
Не сте сами, ще ви върнем при нас!
© Яна All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
