5.02.2007 г., 0:08

Посветено на медицинските сестри в Либия

1.7K 0 5

Посветено на медицинските сестри в Либия

 

Напуснаха страната своя

да дирят по-хубав живот.

Сестрите, пет българки наши,

пропаднаха в трапа дълбок.

 

Осем години нещастни,

изпълнени със страх и тъга…

Превърнати бяха на жертви

от тази злочеста съдба.

 

Милост, Боже!Спаси ги!

Молим те -твойте деца-

нека да грейнат усмивки

на техните сиви лица.

*     *      * 

Не сте сами, България е с вас!
Не сте сами, ще ви върнем при нас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесна идея Яна и прекрасно , че се включваш и ти със стиха си
    към инициативата и подкрепата.
    Молитвата, Надеждата и Вярата ми са за тях.

    Поздрав за стиха.
  • Лицата им никога не са били сиви и няма да бъдат, а греят и ще греят невинно и с надежда!!! Не падат и няма да падат в никакви трапове! Що за слабохарактерни идеи!
    Браво за идеята и половината стих, на останалото за съжаление тотално слаб!
    6
  • НЕ СТЕ САМИ!!!!!!!!!!!!
    ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ Е С ВАС!!!!!!!!!!!!!
    НЕКА И БОГ НЕ ВИ ЗАБРАВЯ!!!!!!
  • Дано успеем да си ги върнем! Добре написано
  • ДАНО,ДАНО,ДАНО!!!НЕ СТЕ САМИ!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...