Миг случване. И тишина.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал.
Надраснах времето в очите.
Научих се да бъда. И да си отивам.
Защо ли мене някой да ме помни...
Защо и за какво, не питам вече.
Обичам, дишам и горя...
Стихията не е за всеки.
Аз имам огнени крила, ...