25 июл. 2008 г., 22:30

Посветено на мен

1.1K 0 29
Миг случване. И тишина.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал.
Надраснах времето в очите.
Научих се да бъда. И да си отивам.
Защо ли мене някой да ме помни...
Защо и за какво, не питам вече.
Обичам, дишам и горя...
Стихията не е за всеки.
Аз имам огнени крила,
и бляскат още двете ми зеници,
когато от любов искря,
и паля нощите със нежно име,
дори когато от любов горча.
Животът миг е. И като миг живея.
Мечтая, плача и летя,
а утрото с усмивка срещам,
а то дарява ме със светлина
и добрина, която помня...
Не мисля зло, не връщам никому
за сторена обида или завист.
Щом мога още да простя,
то още много мога да обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...