Посветено на мен
Миг случване. И тишина.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал.
Надраснах времето в очите.
Научих се да бъда. И да си отивам.
Защо ли мене някой да ме помни...
Защо и за какво, не питам вече.
Обичам, дишам и горя...
Стихията не е за всеки.
Аз имам огнени крила,
и бляскат още двете ми зеници,
когато от любов искря,
и паля нощите със нежно име,
дори когато от любов горча.
Животът миг е. И като миг живея.
Мечтая, плача и летя,
а утрото с усмивка срещам,
а то дарява ме със светлина
и добрина, която помня...
Не мисля зло, не връщам никому
за сторена обида или завист.
Щом мога още да простя,
то още много мога да обичам.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал.
Надраснах времето в очите.
Научих се да бъда. И да си отивам.
Защо ли мене някой да ме помни...
Защо и за какво, не питам вече.
Обичам, дишам и горя...
Стихията не е за всеки.
Аз имам огнени крила,
и бляскат още двете ми зеници,
когато от любов искря,
и паля нощите със нежно име,
дори когато от любов горча.
Животът миг е. И като миг живея.
Мечтая, плача и летя,
а утрото с усмивка срещам,
а то дарява ме със светлина
и добрина, която помня...
Не мисля зло, не връщам никому
за сторена обида или завист.
Щом мога още да простя,
то още много мога да обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
