Посветено на мен
Миг случване. И тишина.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал.
Надраснах времето в очите.
Научих се да бъда. И да си отивам.
Защо ли мене някой да ме помни...
Защо и за какво, не питам вече.
Обичам, дишам и горя...
Стихията не е за всеки.
Аз имам огнени крила,
и бляскат още двете ми зеници,
когато от любов искря,
и паля нощите със нежно име,
дори когато от любов горча.
Животът миг е. И като миг живея.
Мечтая, плача и летя,
а утрото с усмивка срещам,
а то дарява ме със светлина
и добрина, която помня...
Не мисля зло, не връщам никому
за сторена обида или завист.
Щом мога още да простя,
то още много мога да обичам.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал.
Надраснах времето в очите.
Научих се да бъда. И да си отивам.
Защо ли мене някой да ме помни...
Защо и за какво, не питам вече.
Обичам, дишам и горя...
Стихията не е за всеки.
Аз имам огнени крила,
и бляскат още двете ми зеници,
когато от любов искря,
и паля нощите със нежно име,
дори когато от любов горча.
Животът миг е. И като миг живея.
Мечтая, плача и летя,
а утрото с усмивка срещам,
а то дарява ме със светлина
и добрина, която помня...
Не мисля зло, не връщам никому
за сторена обида или завист.
Щом мога още да простя,
то още много мога да обичам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
