Посветено на моя приятел

     Говорехме си Симе, как ще остареем,
     и как ще спомняме си дните
     и как ще си рисуваме пейзажи,
     както не веднъж било е!
          И колко странно си подхвърляхме
          един на друг – Образо, я виж!
          ... и виждахме неща, които друг не вижда
          и чувахме неща, които никой не разбира!
И си избрахме либета и пухета
в живота с нас да крачат
трудностите да споделят
и ценностите му да умножават!
      И как се в нас заглеждат дечица
      и как се чудят – как може това
      и онова ума да занимава
      кат` незначимо според тях е
            И колко странна са игра и шашките
            кат` пуловете са еднакви,
            а дъската е шахматна и
            що за партия сме разиграли
И няма да ни разберат
за разните ракурси,
за сенките и блясъците
от странните ни кадри
    И как кръжец приятели
    наоколо все сбирахме
    и в тежко ги подкрепяхме,
    а то взаимност обща беше
          И нямаше сръдни, обиди
          и подла завист, долни думи
          злото с камъка затискахме,
          врата отваряхме, добро да влиза!
А всичко много просто е
– обходили сме с тебе
неизбродими друми
без думи за възхита да пестим!
     За находките красиви
     от нашата България,
     на която не изневерихме
     и на децата наши завещахме!
         И не щадяхме сили
         да поднасяме на всички
         да видят, да усетят
         видяното от нас!
Старахме се да бъдем
с човеците човешки
с диваците открито
да имаме лице без грешки.
           А сега ...
             ... четиридесет дни
     веч те няма ...
и още много - не, а нивга
         няма да те има,
                  но паметта за теб не ще изчезне!
                             Е-еех, Симе ... !

19 май 2015