9 июн. 2019 г., 19:13  

Посветено на всички учители

722 0 0

 

 

ПОСВЕТЕНО НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ

Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
признателните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни пак в нас слънчево пее,
от нищо и от никого непобедима с бял огън грее.
Учителю, с уважение пред теб, днес свеждаме глава,
ти винаги ще грееш като свиден спомен в нашите сърца,
от светлата магия на твоите вълшебни камбанени слова,
са се раждали героите велики на славните ни времена,
извоювали в храбри битки с бяло безсмъртие свобода.
Учителю, с признателност пред теб, днес свеждаме глава,
за всичко , което ти ни даде, искрено благодарим сега,
за словата твои родолюбиви, които пробуждаха сърца
и вееха в балкана роден бунтовни победни знамена,
за да я има днес нашата България на картата на света.
Учителю, на тебе сме длъжници, знаем го добре това,
ние, признателните твои ученици от всички времена,
днес поклон ти правим и ще пазим за теб спомен жив,
във всички наши дни ще грее с блясък винаги красив,
като бял компас ще сочи верен път на всеки кръстопът.
Учителю, пред твоя подвиг свят, бледнеят моите слова,
но знам,че през вековете гледаш с очите на всеки жив,
затова на теб не ти е нужен лъскав паметник красив,
защото ти самият си безсмъртие,слънце,крила,светлина,
защото всичките награди,медали,светска суета,слава,пари,
са нищо пред усмивката щастлива в детските искрени очи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...